Мисли на Наполеон

 

„Аз работя непрестанно, размишлявам много. Ако изглеждам готов да отговоря на всичко, да посрещна всичко, причината е, че преди да предприема каквото и да е, аз дълго съм размишлявал, предвидил онова, което може да се случи. Не някой гений тайно ми открива това, което имам да кажа или да направя при обстоятелствата, неочаквани от другите хора, а разсъждението, размисълът. Аз работя винаги – когато се храня, в театъра; нощем се събуждам, за да работя. Миналата нощ станах в два часа и се излегнах в шезлонга пред огъня, за да разгледам положенията в ситуацията, която вчера вечер министърът на войната ми връчи. Аз открих в нея двайсетина грешки и предадох тази заран бележките си на министъра, който сега работи с цялата си канцелария, за да поправи грешките.“ 

 

Октав Обри, Безсмъртните страници на Наполеон. Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2012, с. 20

* * *

„Аз имах до най-висока степен чувството за дързостта... Природата ме е създала такъв, какъвто бях. Това могъщо вдъхновение, което ме възбуждаше, от къде идваше то? Този вътрешен вулкан, на който само пламтенето се видя, кой го подпали в мен... Аз бях натоварен да размърдам човешкото вцепенение, истинската опасност на човешкия род. Аз сметнах, че за света нямаше нищо по-добро, освен да тръгне след мен. Тогава аз пуснах колесницата на моята смелост.“

„След всичко този дълъг път е пътят за Индия [през Русия]. Александър Велики бе тръгнал също така отдалеч, колкото от Москва, за да стигне до Ганг. Аз си бях намислил да направя това още от Сен Жан Д’Акра (т.е. от Египет, през 1799 г. – Д.П.). Ако не бе английският крейсер и францизския емигрант, които ми насочиха турския огън, и към които се прибави чумата, аз не щях да напусна обсадата, а щях да свърша със завоеванието на половината от Азия и да отида в тила на Европа, за да се възвърна да търся от там престолите на Франция и Италия.“

„Прокламация към армията в Египет:

„Бъдете толерантни към богослуженията, което предписва Коранът, и към джамиите също така, както сте били към манастирите и синагогите, към Мойсеевата и Исус Христовата религия... Народите, при които отиваме, се обхождат с жените не както ние; навсякъде онзи, който изнасилва, е чудовище, звяр. Грабежът обогатява само малцина. Той ни нанася безчестие, унищожава средствата ни и ни прави неприятели на народите, които сме длъжни за свой интерес да имаме за приятели. Първият град, който сега ще се изпречи пред нас, е основан от Александър Велики. На всяка стъпка ние намираме спомени, достойни да възбудят съревнованието на французите.“

Член първи от разпоредба на Наполеон от 1797 г., в Италия:

„Всеки войник, за който бъде доказано, че е ударил или посегнал да нанесе  удар, по какъвто и да е начин, на личността или имота на победения народ, или който би се уловил с грабени предмети в чантата си, ще бъде застрелян пред своята дружина.“

„Аз бих искал по приятелски да тикна Александър към Азия и с тая цел наистина бях му предложил Цариград. В начало той поиска по-малко – Финландия...“

Из Монолозите на Наполеон I. С., 1898. 

* * *

 

„Във всичко, политика, изкуство, наука, да имаш идея е първото нещо, но това е нищо без изпълнение, изкарано до най-малката подробност.“

„Когато човек знае целта към която трябва да се стреми, с малко размисъл решенията лесно се появяват.“ 

„Изкуството да си ту много дързък, ту много предпазлив е изкуството на успеха.“ 

„Ако имам някаква амбиция, това е толкова естествено за мен, толкова задушевно свързано със съществуването ми, че е като кръвта във вените ми.“ 

 
„Един рязък удар и войната приключва.“

„Откривайки, че са атакувани, когато се мислят за атакуващи, те вече гледат на себе си като на половина победени.“ 

„Започнах да осъзнавам, че хората не са родени да бъдат свободни. Свободата е нужда, изпитвана от малка група хора, чиято природа е дарена с по-благородни умове от множеството.“ 

„Каква бе причината за революцията? Суетата. Свободата бе само претекст.“ – за Френската революция.

„След като направи грешка или пострада от лош късмет, гениалният човек винаги си стъпва на краката.“

„Аз ще пребъда и дори с хулите си ще ме възхваляват.“

„Великите мъже са станали такива, защото са успели да овладеят късмета си. Това, което простолюдието нарича „късмет“ е белег за гений.“

„Аз съм инструментът на Провидението, то ще ме използва, докато изпълнявам замислите му, след което ще ме строши като чаша.“

„Смъртта е нищо, но да живееш победен и безславен е да умираш ежедневно.”

„Кои повече, генералите или лекарите, по време на Страшния съд ще бъдат отговорни за смъртта на повече хора?”

„Лекарите ще отговарят за повече животи, отколкото ние, генералите, в отвъдното.”

„Славата е краткотрайна, но неизвестността е вечна.”

„Голямата амбиция е страстта на големия характер. Тези, надарени с нея, могат да направят много добри или много лоши дела. Всичко зависи от принципите, които ги водят.”

„Ако трябваше да избирам религия, Слънцето, като универсален дарител на живота, щеше да бъде моят Бог.”

„Въображението управлява света.”

„Нека Франция има добри майки, и тя ще има добри синове.”

„Никога не прекъсвай врага си, когато е готов да направи грешка.”

„Религията е това, което удържа бедните да убият богатите.”

„Бойното поле е сцена на постоянен хаос. Победител ще бъде този, който контролира този хаос, както своя, така и този на врага.”

„Най-добрият лечител на тялото е спокойният ум.” (тихият, кроткият)

„Хората, от които трябва да се страхувате са не тези, които не се съгласяват с вас, а тези, които не се съгласяват, но са твърди страхливи да ви го кажат.”

„Има две сили, които обединяват хората – страхът и интересът.”

„Победата принадлежи на упоритите.” (настойчивите, неуморимите)

„Войната е бизнесът на варварите.”

„Бог е на страната на най-силните батальони!”

„Когато планирам битка, никой не е по-плах, отколкото съм аз.”

„Най-великият ми талант се състои в това, че виждам ясно вътрешното съдържание на всички неща... Аз прониквам в дълбоката същност на всеки въпрос, от всяка гледна точка... Различните дела се групират в главата ми, сякаш са подредени на различни рафтове. Когато трябва да приключа с един проблем, аз просто затварям едно чекмедже и отварям друго. При мен те никога не се смесват. Те не ме объркват и не ме уморяват с разнообразието си.”

Подбрал: Деян Пенчев