„Между почитателите на Наполеон
били Кант, Хердер, Шелинг, Хегел, Гьоте, Хьолдерлин, Виланд и Клопщок.”
Грилпарцер пише в своята „Автобиография”: „Самият аз бях не по-малък противник на французите, отколкото баща ми, и въпреки това Наполеон ме омайваше сякаш с магическа сила... Той ме омагьоса така, както змията хипнотизира птичката."
Гьоте, който имал в стаята си бюст на Наполеон, казал през 1829 г. на Екерман: „Наполеон владее света, както Хумел владее пианото си. И двете постижения изглеждат невероятни: ние не разбираме нито едното, нито другото и все пак това е факт и става пред очите ни.”
През 1806 г. Хегел казва, че Наполеон е: „Дух със световно значение, личност, която обхваща целия свят и го управлява.” (с. 131)
Грилпарцер пише в своята „Автобиография”: „Самият аз бях не по-малък противник на французите, отколкото баща ми, и въпреки това Наполеон ме омайваше сякаш с магическа сила... Той ме омагьоса така, както змията хипнотизира птичката."
Гьоте, който имал в стаята си бюст на Наполеон, казал през 1829 г. на Екерман: „Наполеон владее света, както Хумел владее пианото си. И двете постижения изглеждат невероятни: ние не разбираме нито едното, нито другото и все пак това е факт и става пред очите ни.”
През 1806 г. Хегел казва, че Наполеон е: „Дух със световно значение, личност, която обхваща целия свят и го управлява.” (с. 131)
„Научавайки за смъртта на
Наполеон на 5 май 1821 г., Бетховен казал: „Вече съм композирал подходяща
музика за тази катастрофа” (3-та симфония) и в 1824 г. споделил с Черни:
„По-рано не можех да търпя Наполеон. Сега вече мисля съвсем различно”. (с. 136)
Мейнард Соломон, Бетховен. Изд. "Музика", С., 1987.
„Никога пълководец не е бил
слушан с такова благоговение! Когато сам той говореше, а това често правеше,
тогава препълняше с ентусиазъм войската. Той й се представяше като герой от
старо време, като личност почти свръхестествена... И на двамата ми деди се
струвало, когато императорът почвал да говори всред дружините, че виждат
Наполеоновата глава увенчана с едно сияние, подобно на венците, с които се окръжават
образите на светците.” (с. 14–15)
„Не без значение е да се отбележи, че Наполеон никога не е призовавал Бога на армиите, както от сетне с това е толкова злоупотребявано. За него Божеството беше по-чисто и свято.” (с. 16)
„Нека отдадем Наполеону и тая справедливост, която неговите неприятели са се опитали да му откажат: той всякога се е старал да не допуска грабеж, който строго е запрещавал чрез заповедите си, и така го бе прекратил.” (с. 17)
„Не без значение е да се отбележи, че Наполеон никога не е призовавал Бога на армиите, както от сетне с това е толкова злоупотребявано. За него Божеството беше по-чисто и свято.” (с. 16)
„Нека отдадем Наполеону и тая справедливост, която неговите неприятели са се опитали да му откажат: той всякога се е старал да не допуска грабеж, който строго е запрещавал чрез заповедите си, и така го бе прекратил.” (с. 17)
Жорж Барал, Наполеон I – военни речи и прокламации, предговор, С. 1898.
 |
| Жак-Луи Давид (1748–1825), етюд на главата на Наполеон за негов потрет |
„Каква глава има той! Правилна,
величествена, прекрасна, като древност! Вие ще видите туй, което представя този
профил.“
 |
| Антонио Канова (1757–1822), бюст на Наполеон |
„Аз още виждам неговото пълно и
бледо лице, неговото олимпийско чело, неговите очи, включени, като на някоя
гръцка статуя, неговия дълбок, устремен в тълпата, поглед. Колко малко
приличаше той на хората, които го окръжаваха! Каква разлика в неговите черти и
неговата физиономия от всичките тия обикновени типове!“
Пол дьо Мюсе (1804–1880), из биография за
брат му, писателя Алфред дьо Мюсе
„Видях императора – този световен дух – да излиза от града на разузнаване. Наистина е удивително усещане да видиш такава личност, която, концентрирана тук в една точка, качена на един кон, се протяга над света и го владее. Този изключителен човек, на когото е невъзможно да не се възхищаваш.“
Георг Хегел (1770–1831), писмо до Фридрих Нитамер, октомври 1806 г., Йена.
Подбрал: Деян Пенчев
